ПРЀСКУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Много, извънредно скучен. Проповедта беше като всяка проповед — все за братска любов и разни такива скучни и прескучни работи. Н. Розева, ПХФ (превод) [еа].
