ПРЀСКЪП, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Много, извънредно скъп. Наемите са станали баснословни, храната прескъпа. БД, 1909, бр. 14, 1. ● С к ъ п и п р е с к ъ п. За усилване. Зимата дойде, а хората не бяха си стъкмили гориво. .. Дървата бяха скъпи и прескъпи. Г. Караславов, ОХ I, 373. Униформата ми прилегна като излята, но не ме зарадва. Идваше ми да изхвърля тези нови, скъпи и прескъпи ученически дрехи. М. Кюркчиев, ВВ, 72.
2. Прен. Много скъп, мил, свиден. Нашата борба не е от днес и дълъг път извървя българинът, прескъпи жертви даде поробеното ни отечество, докато дойдем дотук. Ст. Дичев, ЗС II, 582. С дълбоко покъртено сърце поднасям душевните си съболезнования по случай ужасната смърт на прескъпия ни и незабравим министър на просвещението. Бълг., 1902, бр. 454, 5. Днес краткият ми път ще свърши. / Родители прескъпи! / Дано сълзите ви избърше / животът, който ще настъпи! Бл. Димитрова, Л, 154.