ПРЀСКЪ̀ПО нареч. Много, извънредно скъпо. Малко беше храницата на староселци тази година, мнозина търсеха да купуват, а които имаха залегнато, гледаха да го продадат скъпо и прескъпо. Ст. Марков, ДБ, 88. Една поука — скъпо и прескъпо платена, извлече Самуил от нашествието на княз Светослава — обединят ли се руси и българи, тясно ще стане на ромеите. А. Дончев, СВС, 148. И всеки миг на страстно увлечене / аз длъжен съм прескъпо да платя / с жестоко и мъчително съмнене / във всяко щасте — всяка суета. К. Христов, ПВ, 8. ● С к ъ п о и п р е с к ъ п о. За усилване. Докато в редица европейски страни ловците плащат скъпо и прескъпо, за да застрелят някой хубав екземпляр благороден елен, новозеландците се чудят как да ограничат „нашествието“ на едрия бозайник! К, 1968, кн. 9, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)