ПРЕСЛЀДВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от преследвам и от преследвам се. Князът взе участие в лова, прояви неочаквана стръв в преследването на дивеча и голяма сръчност в боравенето с ловния лък. А. Гуляшки, ЗВ, 77-78. Политическият гняв е принудил една част от българското население да приеме католичеството, та по тоя начин да се запази от преследвания. Б. Пенев, НБВ, 31. О, сигурно тя му се струваше непоносима със своята груба откровеност, със своето нахално преследване. Д. Димов, ОД, 151. Политическо преследване. Съдебно преследване. Мания за преследване.
2. Спорт. Дисциплина в биатлона и колоезденето, при която състезателите изминават определено разстояние, като стартират по определен ред или от разположени по определен начин изходни позиции. Наша биатлонистка спечели преследването на 10 км за жени. 24 часа, 1999, бр. 327, 38. Индивидуално преследване в колоезденето.
◊ Италианско преследване. Спорт. Пистова дисциплина в колоезденето и автомобилизма, при която състезателите стартират едновременно от две различни точки на пистата, като този, който измине определеното разстояние за по-кратко време, елиминира другия. Накрая идва ред и на италианското преследване .. Единственият дизелов автомобил в надпреварата .. финишира втори. С, 2006, бр. 4943 [еа]. Углавно преследване. Юрид. Съвкупност от посочени в закона действия за разкриване на престъпления и изобличаване на престъпници. Инициативата за углавно преследване на израелския премиер е на администрацията на Палестинската автономия. Кеш, 2002, бр. 29, 3.