ПРЕСЛЕДВА̀Ч м. 1. Лице, което преследва (в 1 знач.), гони някого или нещо; гонител. Той бяга по голия бряг към кичур върбови храсти .. Опира коляно в пясъка и почва да стреля в преследвачите си. Д. Вълев, Ж, 135-136. Той чу далечен изстрел и заключи, че неговите преследвачи бяха отминали към планината. Ем. Станев, ВТВ, 72. Като видя, че гонят овчарчето, прицели се в преследвача и гръмна. Конят на кърсердарина се изправи и грохна на земята. К. Петканов, Х, 173. — На това място свинете са били подплашени и за да объркат преследвача си — стадото се е разделило на две. А. Гуляшки, ЗВ, 351.
2. Лице, което преследва (във 2 знач.), следи някого или нещо. Двамата вървяха на разстояние след Николай и ту се скриваха зад стъблата на уличните липи, ту притискаха гръб към хладните зидове на къщите. Беше им интересно да играят ролята на преследвачи. П. Проданов, С, 74. Така продължаваха да вървят четиримата — двамата приятели напред, а зад тях, прилепени до стените на къщите, двамата преследвачи. Ив. Остриков, ОП, 41. Тези старателни маневри за укриване на следите не оставяха вече никакво съмнение у двамата преследвачи, че са по следите на опитни и опасни бракониери, които познаваха отлично местността. Н. Хайтов, ПП, 25. Аспарух тръгна подире им безшумно не защото искаше да ги преследва и дебне, а защото пътят му беше по тази алея .. Той не искаше да изглежда преследвач и подлец, затуй реши да се поизкашля, за да предупреди влюбените. К. Калчев, СТ, 199.
3. Лице, което преследва (в 4 знач.), подлага на гонения някого или нещо; гонител. „Всички лица, които ръководят това дело, ми засвидетелствуваха направо и открито, че в приетото решение е установена моята невинност и благочестие, а също сатанинската злоба и злата воля на моите [на Галилей] преследвачи.“ М. Калинков, ГГ, 62.