ПРЕСНА̀К м. Диал. 1. Прясно мляко; пресник, пресеник, пресничак. С обгорена тояга издърпа разгоряла жар между камъните. Сложи отгоре черния медник, пълен с прясно мляко. — Да подваря преснака. З. Сребров, МСП, 76. След като издоеше кравата, подвареше преснак и му го донесеше топъл, топъл. Ил. Блъсков, ДБ, 49. Меня ме майка родила, / на личен ден, на Великден / .. / С пара ми уста рягала [рязала] / и във преснак ме къпала, / та затва съм си хубава. Нар. пес., СбНУ Х, 27.
2. Безквасен хляб; пресник (Н. Геров, РБЯ).
◊ Не било в преснака, та ще в цвеклото. Диал. Употребява се като възражение, за да се изтъкне, че щом нещо не е станало по-рано, когато му е било времето, сега съвсем няма да стане.