ПРЀСНЕГ, мн. -зи, м. Диал. Баница, млин; пресняк. Невястата у дома заедно с братимиците и домашните жени сучеха губи (кори) и месеха преснези (баници) за вечерта. СбНУКШ ч. III, 80. Си нощ Бояна ми седе; / три фурни лебец измеси, / .., / девет погачи измеси, / и девет бели преснези. Нар. пес., СбБрМ, 349.