ПРЕСНЀМАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преснемам1 и от преснемам се; преснимане1.

ПРЕСНЀМАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от преснемам2 и от преснемам се; преснимане2, приспадане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)