ПРЀСПАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Преспа, област между Македония, Албания и Гърция, в която се намира природен парк с няколко езера. Като оставим градеца Ресен настрана, излиза, че в преспанските села има 12 български училища. В. Кънчов, Избр. пр І, 428. Преспански езера.
2. Който се отнася до Преспа (средновековна крепост на остров Ахил, където се установява първо столицата на България след падането на Преслав под византийско робство). Там [в чертозите на цар Самуил] никого няма. Само млада мома стои пред окован в желязо прозорец — на царя племенницата: черноока Преспа, преспанска девойка. Н. Райнов, ВДБ, 181. Преспанска базилика.
3. Индив. Който се отнася до Преспа (измислен град в Македония, в който се развива действието в четирилогията на Димитър Талев „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“). Умееше както никой друг в Преспа да състави протокол, да съчини писмо с най-подробни, често пъти чудновати думи и не на обикновен преспански език. Д. Талев, ПК, 58. Солунският търговец му е възлагал да събира за него кожите от цялата Преспанска околия. Д. Талев, ЖС, 56.