ПРЀСПАПИЀ, мн. -та, ср. 1. Тежък предмет от мрамор, бронз и др., който се поставя върху книжа, преписки и под., за да не се разпиляват; преса1. — Вън! — ревна началникът, като сграбчи преспапието. Г. Караславов, ОХ IV, 304. Бащата остави преспапието, с което нервно тупаше по широкото, украсено с орнаменти бюро. Г. Крумов, Т, 124. Калоянчев постоя известно време мълчаливо, с поглед впит в луксозното преспапие на бюрото. П. Незнакомов, СНП, 81. Мраморно преспапие.
2. Приспособление с ръкохватка и попивателна хартия на противоположната ѝ страна, предназначено за попиване на мастило; попивателна, попивка, преса1. — Чистачките не стачкуваха, на тях заплатата върви, те защо не са почистили! — изруга гласно той, грабна преспапието и избърса стола. Г. Караславов, ОХ III, 337.
— Фр. presse-papiers.