ПРЀСПОКО̀ЕН, прѐспоко̀йна, прѐспоко̀йно, мн. прѐспоко̀йни, прил. Много, извънредно спокоен. — Таня, да ставаме, подканях аз. — Спокойно, — .. отвръщаше преспокойната московчанка. ЛФ, 2001, бр. 7 [еа]. И седнах си преспокоен на занятието си, кое градинка да си градя, кое китки да си кича. Ил. Блъсков, КУ, 66.