ПРЕСРЀЩАМ, -аш, несв.; пресрѐщна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пресрѐщнат, св., прех. 1. Излизам, заставам, изпречвам се срещу някого или нещо, което се движи, препречвам пътя на някого или нещо. Тя седна и написа писмо чак в министерството. За отговора тя пресрещаше раздавача всеки ден до вратата на пощата. Н. Каралиева, Н, 160. Млади момичета от разни благотворителни дружества ще пресрещат минувачите и ще им предлагат лотарийни билети с богати печалби. Св. Минков, ДА, 111. От малката падина изскочи конникът, .., бутна кончето и пресрещна шествието. Елин Пелин, Съч. III, 90. Няколко души пресрещнаха колата. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. При изпълнение на основните сръчности за ловене и подаване на топката да се изисква от състезателите: 1. Да подхождат навреме към топката. Да я пресрещат — да не чакат тя да дойде при тях. Б. Такев и др., Б, 37-38. ● Обр. Упоителният мириз на люлека го [Теодосий] пресрещна от бащиния дом, чийто покрив се червенееше между дърветата. Ст. Загорчинов, ДП, 277. Опасността пълзеше вече по петите ви: пресрещаше ви, обграждаше ви, целеше ви от всички страни с хиляди дула и отдалечаваше спасението. Н. Никифоров, ПВ, 146. Диктаторите са най-малко осведомените хора за същинските настроения и потайни бушувания в народа. И затова само изненади ги пресрещат. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 158.
2. В съчет. със същ. п р ъ с т, р ъ к а, к р а к и крат. възвр. местоим. Внезапно и силно удрям в насрещен предмет пръста, ръката или крака си, като го разтягам, навяхвам или счупвам. Гемията се удари о нещо твърдо, прекатури се на едната си страна и ни разпиля и нас. Аз се изтърколих и така силно пресрещнах болния си крак о напречната стена, че диво изстенах. Ст. Дичев, Р, 190. Случвало ми се е да си забравя ролята. В балета, за разлика от театъра, няма суфльори. .. Веднъж си счупих крака. По време на репетиция си пресрещнах крака с този на партньора ми. Чух само как изщрака и се сгъна целият. Шоу, 2007, бр. 16 [еа].
3. Диал. Противопоставям се, възразявам на някого със свое мнение, аргументи и под. — Рашко, .. Дойчин .. иска да каже, че докато е жив, ще се грижи за нея [земята], както се грижи добър баща за детето си. — Ти, като нямаш деца, отде знаеш, как се грижи баща за децата си? — пресрещна го Клинката. К. Петканов, ЗлЗ, 151. — Без помощта на изкуството човечеството не ще може да издържи кървавия кошмар на войната. — Но и войната е изкуство! — пресрещна го Елена Рилска. — Сатанинско изкуство. Аз говоря за онова изкуство, което води човека към съвършенство. К. Петканов, В, 15.
4. Прен. Остар. Не позволявам на нещо да се прояви или да се случи. От това, че Българската екзархия не е могла да пресрещне появата на тая неволя, .., личи .., че е нужна една нарочита уредба. Лет., 1909, 14. пресрещам се, пресрещна се I. Страд. от пресрещам. II. Взаим. от пресрещам в 1 знач. Милка, щом го забелязва .., втурва се към него. И двамата се пресрещат и спират до чимширите. П. Тодоров, Събр. пр II, 417. Кондо влезе в двора. На прага се пресрещнаха с хаджи Пеня, който бързаше да излезе. Д. Немиров, Б, 101. Криволичейки насам-натам, те все гледаха да не се пресрещнат, а пък все се изпречваха един срещу друг. И преди да се отминат, леко се усмихваха и двамата. Д. Калфов, Избр. разк., 213. По тротоарите — минувачи, в средата файтони вървяха и се пресрещаха. Ив. Вазов, Съч. Х, 4-5.