ПРЕСРО̀ЧВАМ, -аш, несв.; пресро̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Пропускам определения срок и закъснявам с изпълнението на нещо или удължавам продължителността на нещо; просрочвам. Нямаше вече да сключва дребни заеми от познати и приятели, от популярни банки, да дири гаранти, да пресрочва полици. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 399. Той беше пресрочил отпуската си и това го угнетяваше. Д. Кисьов, Щ, 472. Двубоят започва с рунд шах. В продължение на мача всеки състезател има само 12 минути за мислене, което означава, че се играят максимум 24 минути шах. Нокаут или мат естествено водят до прекратяване на срещата и обявяване на победител. Мачът завършва и ако някой от играчите пресрочи времето за мислене на шахматното табло. Земя, 2008, бр. 140 [еа]. — До едну годину да дойдеш, гледай да не пресрочиш. БНТв Х [еа]. пресрочвам се, пресроча се страд. За всяка вана отговаря жена, която следи да не се пресрочи времето и прибира билетите. Тя не може да не види кой къде и кога влиза в кабините. Мон., 2006, бр. 2469 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)