ПРЕСРО̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пресрочвам и от пресрочвам се; просрочване. Някои отдели .. не са се отърсили от редица неправилни методи в работата с жалбите. Основната слабост в тяхната дейност остава почти редовното пресрочване. ОФ, 1960, бр. 4789, 2. — Мачът ще се състои от шест шахматни партии, които ще се играят в шест последователни дни, без паузи или почивки. .., поражение се присъжда .. поради пресрочване на определеното време. .. продължителността на цялата партия е общо пет часа. Зл. Енев, ПНП [еа]. Отпускът ни изтече, трябваше да се връщаме при полка и Кепек ми обърна внимание върху последиците от пресрочването. Л. Спасов, КРВ, (превод) [еа]. — След влизане на чужденец в съответната държава от ЕС той е задължен да декларира пристигането си в съответните служби за чужденци по местопребиваване. Трябва да се спазват сроковете в разрешенията за работа и пребиваване, защото пресрочването им води до санкции. Кеш, 2003, бр. 13 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)