ПРЕСТА̀НВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); преста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Преставам. И ний с нашите неразбории .. като затрием народний си език, престанваме веке да бъдем българи и да са наричаме народ. Ив. Богоров, ВУБЕ, 15. Войната между католиците и протестантите не престанвала и при следующаго краля Хенриха III-го. Г. Йошев, КВИ (превод), 283. Когато .. служим на отечеството .. за неговото преуспявание, тряба да престанва между нас всяка враждина. Пч, 1871, кн. 4, 52. Щом ги наруши една от тях, другата или другите или я принуждават насилствено да ся повърне в определените от тия условия граници на международните отношения и действия, или престанват и тия от своя страна да ги изпълняват. Ч, 1870, бр. 2, 52-53. Чуждо вязи, чуждо шарай, / что ти конци престанвали, / назад си ги не връщала. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 379.