ПРЕСТА̀НВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от престанвам; преставане. Ща ти очъртая .. моя живот от време на престанването ни да ходим на училище до сега. Ч, 1875, бр. 8, 366. Да харчиш на ден не гюндюлюка си, нъ онуй, което ся пада връху гюндюлюците на цялата година, като считаш и дните, в които ся не работи, и случайните престанвания на работата. Ч, 1871, бр. 24, 762. В Цариград са решава да са даде заповед за престанването на военните действия. СПл, 1876, бр. 22, 87. Престанването на „Читалище“ .. не одобри никой от членовете ни събратя! Ч, 1875, бр. 1, б. с.