ПРЀСТАР, -а, -о, мн. -и, прил. Много, изключително стар. Старият обущар свали залъсканата от пап, окъсана престара престилка и излезе на тротоара. Х. Русев, ПС, 252. Стаите в модерните .. хотели са с телевизионен апарат, .., но и с .. библия на бюрото, с обикновена мастилница и престара дървена писалка. Л. Мелнишки, ПО, 96. От стола си се надигна престарият Канарис. Лицето му беше набраздено като развълнувано море. Ст. Дичев, ЗС I, 309. Един престар електрически асансьор скрибуца по етажите. П. Вежинов, СП, 141. ● С т а р, п р е с т а р; с т а р и п р е с т а р. За усилване. Дървото, в което се притулиха [Горица и Калитко], беше старо и престаро, сякаш колкото света. Ив. Хаджимарчев, ОК, 437. Сухиндол! Стара, престара е славата на лозарите в този благодатен край на родината ни. ВН, 1959, бр. 2544, 4. Кюстендил е стар, престар град .. Гдето и да копнеш тук, извира старина. Е. Каранфилов, Б III, 63. Свит до печката мърмори / котаракът стар, престар. М. Лъкатник, ВП, 71.