ПРЕСТАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; престарѐя, -ѐеш, мин. св. престаря̀х, прич. мин. св. деят. престаря̀л, -а, -о, мн. престарѐли, св., непрех. Остарявам много, ставам много стар. Тя ще го чака, защото е готова да страда за него .. Няма да престарее, тогава тя ще е само на деветнадесет години. Г. Караславов, ОХ, 274. Чудно е възраждането на грохналите от старост лози. Когато чуканите престареят, лозарите пристигат със секири и ги отсичат безпощадно до корените. А. Каралийчев, ПД, 152. Ще играем [бай Миню и стопанката му], .., че и земята да трепери под нас... Какво се смееш? Мислиш, престаряхме ли? Ц. Церковски, Съч. III, 240. — Илия, кога ще ви се намери малкото? — обърна разговора Младен .. Да не сме престарели, та да бързаме? К. Петканов, БД, 162.