ПРЕСТАРЯ̀Л, -а, -о, мн. престарѐли. Прич. мин. св. деят. от престарея като прил. За живо същество — много стар. Ето какво ми разказваше престарелият, но все приказлив и смешлив пенсионуван учител. Ив. Вазов, Съч. ХII, 151. Отдавна не беше се отдалечавала престарялата жена за по-дълго време от леглото си в ъгъла. Д. Талев, ГЧ, 246. После ѝ препоръча да се пази много и да следва педантично медицинските наставления, защото напоследък престарелите хора умират преждевременно. Р. Ралин, СбСТ, 122. В празник, .., като броди из шуменските улици, вижда внушителната фигура на един беловлас старец. Разбрал, че това е престарелият народен учител Ил. Р. Блъсков, Черен го приближил и заприказвал. Ив. Богданов, СП, 307. // За предмет — много стар, който е от много години. Искаше да има някакъв шум или поне някакво малко движение, та макар и от махалото на престарелия стенен часовник. П. Вежинов, НБК, 14. Ето нашият катер минава край престарели стени до реката, изградени от грамадни блокове, споени здраво с хоросан. В. Бешковски и др., ЕП, 10. Вследствие на отпада на престарелите дървета се създават голи площи и поляни, които впоследствие бързо обрастват с буйна дървесна, храстова и плевелна растителност. М. Тошков и др., НР II, 48. ● С т а р, п р е с т а р я л. За усилване. Един стар, престарял сом беше се заврял от дълги години в скалистите подмоли на „Синия вир“. Д. Калфов, ИТШ, 63. Вратата се отворила изведнъж, отвътре се измъкнала стара, престаряла жена, която се подпирала с тояга. А. Разцветников, С (превод), 29. В двора има стар, престарял бор.