ПРЕСТЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е свързан с престиж, който има престиж. Н. Геров е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Престижният дипломатически пост гарантира сигурността на Геров, спасява го от постоянните интриги и клевети на фанариотите и турските власти в града. СбНГ, 16. След като мислим за тяхното [на политиците] слово обаче, трябва да си дадем сметка, че то, независимо от критиките, също се приема от мнозина като престижно и следователно за образец. В. Мурдаров, ДДЕС, 46. Оксана Фьодорова бе лишена от титлата „Мис Вселена" .. тя е нарушила договора си с организаторите на този престижен конкурс. РДн, 2002, бр. 38, 4. Инженерството тогава беше много престижно. В Троян най-ценените хора бяха инженерите. Ако някой имаше техническо образование, не пропускаха да го нарекат “инженерът“. Нали знаете, в нашия край по-обикновените хора прибавят пълен член навсякъде, където им се струва важно. Кеш, 2002, бр. 13 [еа]. Престижна професия. Престижна награда.


Източник: Речник на българския език (онлайн)