ПРЕСТЍЛАМ, -аш, несв.; престѐля, -еш и -иш, мин. св. престла̀х и престѐлих, прич. мин. св. деят. престла̀л и престѐлил, прич. мин. страд. престла̀н и престѐлен, св., прех. Остар. и диал. 1. Застилам, покривам, постилам с платно, кърпа, завивка и под. — Извади от сандъка новата бохча .. Оназ, дамасчената, че с нея престели масата. Ст. Марков, ДБ, 452. Никола на мрътъв ся престори, Еленка бе го престлала със бяло платно мрътвешко и му свещица запали. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 380.
2. Слагам, връзвам престилка; препасвам (Л. Андрейчин и др., БТР, 1976). престилам се, престеля се страд. и възвр. Те са току-речи голи: престилат са с един къс плат или някой шумак около кръста до под колене. С. Бобчев, ПОС (превод), 270.