ПРЕСТО̀ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до престол1 (в 1 и 2 знач.). В овдовялата престолна зала шумеше крамолен болярски съвет. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 133. Всички поканени влезли в големия престолен чертог на двореца и заели своите места. Н. Райнов, КЧ II, 56. Ти имаш правото престолно: / съди ме ти! — но не лакея. Н. Хрелков, ДД, 236.
2. Като същ. престолна ж. Остар. Обикн. членувано. Столица; престолнина, столнина. Поробените лежаха из улици и дворове, а орлите бяха се настанили да нощуват по стените на Трапезица. Свиреха щурци, Янтра все тъй шумеше, но мъртва беше престолната като убит великан и миналото витаеше над нея. Ем. Станев, А, 214. — Не зная, брате Светломире, как е отвъд планината, но тук .. е тегло и робия. Близо сме до престолната, всички се скупчили тук. М. Смилова, ДСВ, 89.
◊ Престолен град. Истор. Столица; престолнина, престолна, столнина. Симеон изграждаше престолния град на държавата по свой вкус и разбирания, нашироко и щедро, гонеше великолепието на най-могъщите и богати градове. А. Гуляшки, ЗВ, 53. Кулата „Кутуб минар“ е от дванадесети век, .., когато Делхи за първи път е бил обявен за престолен град. Т. Кюранов, АП, 11. Престолен град на султаните, до падането на Константинопол, беше Одрин. А. Каралийчев, В, 137.
ПРЕСТО̀ЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Който е свързан с престол2. Всеки параклис [в църквата] има престолна ниша в източната стена или всичко седем престола. Ст. Михайлов, БС, 157. Аз .. се вмъкнах в черковата „Св. Стефана“ и отдрах ресите от престолната пелена. Н. Бончев, Р (превод), 53. И само тесния олтар къде е бил, / съзира се сега и камъка престолен, / таме претърколен по склонът нанадолен. П. П. Славейков, КП ч. III, 88. Престолен празник.