ПРЕСТОЛОНАСЛЀДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Наследяване на монархична власт, на престол1 (във 2 знач.). Това огромно туловище на звяр с глава на човек е свързано с много легенди, най-разпространената от които е за принц Тутмозис. Този принц имал майка от неегипетски произход и бил лишен от правото на престолонаследие. С. Северняк, ОНК, 252. На престола се възкачил малолетен владетел и то против всички правила на установеното престолонаследие. Ив. Дуйчев, РС, 31. Първите двама брата загинали поради дълбоките корени на византийските понятия относително престолонаследието. РН, 1910, кн. 8-9, 214. Голямата погрешка на наши днешни исторически учебници е в туй, че деветте десети от своето съдържание пълнят със сражения, препирни за престолонаследие и с разкази за разни династии. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 10.