ПРЕСТОЛОНАСЛЀДНИК, мн. -ци, м. Лице (обикн. първороден син), което има право да наследи властта, престола след смъртта или оттеглянето на съответния монарх, владетел. Сега идваше на трона престолонаследникът. Батенберг го познаваше от Освободителната война — самоуверен, мнителен .. Не биваше да отива при него неподготвен. В. Геновска, СГ, 104. В края на писмото Смилец поздравяваше, според тогавашния обичай, кралицата, престолонаследника и останалите членове от кралското домочадие. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 70. Един хан можеше да получава само приплода от имотите на жена си, и то докато пълнолетният престолонаследник не пожелае да стане собственик на тия имоти. Й. Вълчев, СКН, 458. И дълго време воюва [Муса] с него [брат си], докато през 1413 година падна от законния престолонаследник. Д. Яръмов, БП, 44.