ПРЕСТО̀РКА ж. 1. Остар. Нещо измислено, несъществуващо, което се е сторило на някого за действително; фантазия. Милата простота в отношенията, която изпитах на себе си, моя весел хазяин и учител доктор Лит, .. — всичко туй било престорки (фикции) на въображението ми. ССГ (превод), 204.
2. Само ед. Индив. Представа, въображение. Отсъждането е най-високото вършене на усещането: .. Без него престорката и паметта щяха бъдат задатка на мисълта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 15. Привличането, което реди небесните вървежи, е толкоз по-слабо, колкото телата са по-отдалечени едно от друго; .., ако земем просторите, които отделят между си мъглищата, тяхното еднодружно деяне ще бъде по-долу от сичко, щото може постигне престорката. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 32. Окото и телескопът ни оставят, .., да издиреваме дълбочините на небето .. същините са мислят само с престорка и там са спира държавата на науките за съгледване и начинува оназ за метафизика, за философия и за богословия. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 25.