ПРЕСТОЯ̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от престоя като прил. 1. За хранителен продукт, ядене и под. — който е стар, не е пресен и поради това е с влошени вкусови качества; застоял. Една сладкарница ги приюти за половин час — пиха топло кафе с престояли кифли. П. Вежинов, ВР, 91. Престоял хляб бил добър, .., за да се захранват на чист понеделник жени бездеткини. М. Георгиев, Избр. разк., 89. До него [Стоян] се бе излегнал монах без калимавка .. Беше се отпуснал от жега и леност като престояла риба. М. Смилова, ДСВ, 38. Кръчмето оборотно, .., знаеш, че няма да ти пробутат нещо престояло. П, 2005, бр. 34 [еа]. Престояло месо.
2. Който е стоял по-дълго време от обикновеното, нормалното. Тоя път спряха в една говедовъдна ферма, която отдалече миришеше на престоял тор и добитък. П. Вежинов, ЗЧР, 216.
3. Като същ. престояло ср. Нещо старо, стояло повече, отколкото трябва; застояло. Яденето мирише на престояло.