ПРЕСТРЀЛВАМ, -аш, несв.; престрѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Прострелвам, убивам със стрела; устрелвам. Не видиш ли, Кирче, че ще тя брат ти престрели? Н. Геров, РБЯ IV, 381.
2. Улучвам нещо със стрела; устрелвам, уцелвам. Обзаложи са ерген и довец: / стрела да стрелят в небето дзвезда. / Който престрели в небето дзвезда, / той ще да земе виша гъркиня. Нар. пес., СбГЯ, 155. Проговори Лозена девойка: / кой престрели връше абленово, / кой преброи лиске абленови, / той че земе Лозена девойка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 381. престрелвам се, престреля се страд.
ПРЕСТРЀЛВАМ СЕ несв.; престрѐлям се св., непрех. Остар. С предл. с. Водя престрелка. Сърбите не можаха да се задържат дълго в Пирот. Две български батареи ги обсипваха сега с гранати .. Към пладне две дружини от Струмския полк заеха източния край на града и се престрелваха със сърбите, които заемаха къщята. Престрелката не трая дълго, тъй като сърбите изпразниха отново Пирот. С. Радев, ССБ І [еа].