ПРЕСТРУ̀ВКА ж. Неискрена, неестествена, фалшива или превзета постъпка, държане, обикн. с лицемерна цел, които скриват истинските мисли, чувства, състояние и под; преструване. Той, .., трябваше да се увърта около него, да се превива на две, да му се подмилква. Но стига вече с тия преструвки, с тия хитрини! .. — не ще може да излъже още един път Дойчина. Д. Талев, ГЧ, 129. Той никога през живота си не разбра кое е истина в нея и кое — преструвка. П. Вежинов, НБК, 98. Като му хрумна, че цялата тази душевна депресия е майсторска преструвка, и .. като си представи .. колко жалък би бил, ако се хване на артистичната ѝ игра, той се сви, .. и лицето му застина в хладна, отблъскваща маска. Г. Караславов, ОХ IV, 397. Свикнах с тия негови преструвки. Като си наумеше да умира, оставях му стомната с прясна вода и отивах да ловя риба. Ем. Станев, А, 69. — Трябва да бъдете абсолютно искрен .. Защото най-трудното за нас, хората, е да се освободим от преструвките и самоизмамите. Л. Дилов, МСП, 82.