ПРЕСТЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; престъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Стъпвам, преминавам през нещо, обикн. праг на къща; прекрачвам. Тати се върна .. Още щом престъпи къщния праг, той се обърна към мама. Ст. Чилингиров, ХНН, 184. Тръгна [Дочка] към вратата, отвори я, но не престъпи прага. К. Петканов, МЗК, 36. Жената на Борис пък, щом изпукаха и последния чувал, тръгваше да дири паница брашно в заем .. Престъпваше някак плахо прага им, прехапваше устните си и захващаше отдалече. Кр. Григоров, Н, 126. Щом Стоян престъпил през прага на оная къщица, .., то подиря му влязал един стар човек и обърнал са кам него с следующите думи. Л. Каравелов, Съч. V, 52. Когато зетът и невестата се върнат от венчанието у дома .., твърде строго пазят да престъпят пряко прагът на пътната врата първо с дясната си нога. СбНУКШ ч. III, 86.
2. Прех. Нарушавам, не спазвам нещо установено, узаконено или дадена дума, клетва. Всеки, който престъпи законите, търси адвокати да лъжат пред съда, че не е имал намерение да го стори. Д. Димов, ЖСМ, 36. — Ако кажа някому дума, .., да бъда в гроба! Това беше най-страшната наша клетва, която ние никога не престъпвахме. П. Незнакомов, МА, 116. Беше сигурен, че Петър нямаше да престъпи думата си. Не изглеждаше отстъпчив човек. В. Райков, ПВ, 56. Бальо .. си беше създал една своя етика на приличие, която за нищо на света не би могъл да престъпи. Ст. Чилингиров, ХНН, 131. Хитреци и мошеници, .., престъпват постановления и разпоредби. М. Иванов, КБВ, 11. престъпвам се, престъпя се страд. Обичаите не бива да се престъпват: тъй била заповядала царицата — тъй трябвало да се направи. Н. Райнов, КЧ II, 53. Само се страхувам за здравето на Рукия, защото .. започна рамазанът — по цял ден не ядат и Садък не давал в къщата му да се престъпват законите. Л. Александрова, ИЕЩ, 307. Законниците .. делели клетвата на голяма и на малка и мислили, че малката клетва може да се престъпи, без да се сгреши. Д. Манчев, НН (превод), 85-86. Правата на плебеите постоянно са престъпвали. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 291-292.
◊ Престъпвам / престъпя границата (границите); престъпвам / престъпя всякаква граница (всякакви граници). Разг. Неодобр. 1. Самост. Прекалявам в постъпките или думите си. 2. За някаква проява — ставам прекален. Нахалството ти престъпи всякакви граници. Престъпвам / престъпя границите на нещо. Разг.; Престъпвам / престъпя през границите на нещо. Остар. Излизам от нормите на нещо, не спазвам нещо. М а р и я: — Ах, това беше тъй сладко... първата целувка! .. Х а д ж и е в а: — Не, това не може да се търпи, той е престъпил границите на всяко благоприличие. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 369. В онова време мнозина говореха, че г. Мънзов е престъпил през границата на приличието; а днес самите събития ни доказват, че гореказаната карикатура е била крайно умерена. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 172. Престъпвам / престъпя <през> прага. Разг. 1. На някого или нещо. Отивам в дома на някого или някъде, посещавам някого или нещо. — Даскале! Ти, като си ме смятал за крадец, защо си дошъл тук! .. — По-добре прага на къщата ми да не си престъпвал, като си имал таквази мисъл в сърцето си за мене. П. Тодоров, Събр. пр II, 361. Баща ми не обичаше гръцките владици и не искаше да го пусне в къщата ни; ама майка ми захвана да го моли .. — Срамота е да го изпъдиме, .. да го пуснеме да освети вода, па да му дадеме по-малко пари, отколкото тряба да му са даде, и тогава той още веднаж не ще да престъпи нашият праг. Л. Каравелов, Съч. IV, 16. В училището си ние имаме учители само за очи; настоятелите не престъпват през прагът му; а учениците лапат мухите. С, 1872, бр. 31, 245. 2. На нещо. Навлизам в някакво ново положение, състояние. Не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като престъпва прага на новия живот. Ал. Константинов, БПр, 55. С порицание на себе си, на своите, на всички и всичко той престъпи през прага на третия и последен период на своето битие. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 67.