ПРЕСТЪ̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от престъпвам и от престъпвам се. Рекламирането на хазартни компании е забранено .. и престъпването на забраната се смята за сериозно нарушение. Нов., 2007, бр. 83 [еа]. Всяко отстъпление от тоя закон е докарвало злочестини на държавите. Може ли отказа някой, че всичките кръвопролитни революции са станале не от престъпване на казаният закон? ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 31. Те [посланиците] направили частно нападение, при което римский един момък убил едного от галските водачи. Разярен от таквоз престъпване на посолското право, Брен отишел връх Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 287-288.
2. Остар. Престъпление. Талев, впрочем също както и Йовков, знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, .., че води не само към щастие, но и към кървави престъпления и морални престъпвания. Св. Игов, БЛ [еа]. На Ареопага принадлежал криминалния съд за немислено убийство, за подпалване, отравяние и други тежки престъпвания. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160. Напразно архонтът Дракон са старал да възстанови реда с издаването на нови и твърде строги закони, според които и за най-малко престъпване са назначавала смърт. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 156.