ПРЕСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който е свързан с престъпление. Героинята беше едно момиче, което той, .., беше коварно упоил с хлороформ с престъпна цел. Ив. Вазов, Съч. ХI, 143. За престъпни намерения у тях не можеше и да се мисли. Те бяха се озовали в наша територия по една нещастна случайност. Й. Йовков, Разк. II, 42. Всяко занятие (освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните) е почетно. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 69. Вземете предвид и двата закона: божия, .., и човешкия, който разделя деянията на престъпни и непрестъпни. Елин Пелин, Съч. I, 197. — Не ме принуждавайте да извърша убийство! .. Ценя вашата доблест да признаете престъпните си намерения. Ив. Остриков, СБ, 62. По престъпен начин.
2. За човек, общество и под. — който е склонен към престъпление или извършва, свързан е с престъпление. Шофьорът .. четеше увлекателен детективски роман, в който се описваха подвизите на един неимоверно престъпен тип от висшето общество. Д. Димов, Т, 48. Фирмата повикала на помощ агенцията на Пинкертън. И този път шефът приложил любимия си метод — проникване в средата на престъпния свят. А, 1978, кн. 37, 165. ● Може би това са тия редки минути, когато съвестта се събужда и заговорва и в най-престъпните души. Й. Йовков, Разк. III, 139. Генералът завършва и .. се връща с отсечени стъпки в първата редица, но напред излиза шефът на полицията и също дълго говори за делото на героя и за оная престъпна ръка. Б. Райнов, ДВ, 242.
3. Който заслужава осъждане, тъй като не е съобразен с морала; осъдителен. Това беше за Матей ново откритие, предизвикано .. от грижите на жена му, които друг път той отхвърляше като неискрени и престъпни, но които сега бяха очевидно непресторени, трогателни и топли. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 388. Нищо няма престъпно в това, че вие сте се интересували и питали за някое си лице. Н. Попфилипов, РЛ, 64. — Искам сестра ми да престане да тормози татко с доктората на мъжа си. — В това аз не виждам нищо позорно и престъпно. Б. Балабанов, Избр. п II, 207. Те [съкурсниците] се надпреварваха да окачествяват постъпката ни: умишлен саботаж, престъпно нехайство. Р. Ралин, ВМ, 15. Цар Фердинанд извърши чудовищна грешка, която дори много от съвременниците му български политици ще нарекат „престъпното безумие“ .. Войната [Междусъюзническата война] влошава невероятно международното положение на България .. Войната бе загубена. ДТ, 2003, бр. 163, 12.