ПРЕСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който е извършил престъпление (в 1 знач.). Престъплението и за конете, и за кражбата на венеца в черквата е било вече открито и престъпниците — известни. Й. Йовков, Ж 1945, 244-245. Трябваше на всяка цена да хване престъпника и да го предаде в ръцете на прокурора. Д. Калфов, Избр. разк., 8. — Ако вие от полицията не знаете какво става, та ние ли ..? Нашата задача е да защищаваме обществото от престъпници! М. Грубешлива, ПП, 245. Разпределиха ме в Задочната школа за превъзпитание на неукрепнали злосторници. Като кажа името на заведението, някои считат, че се касае за малолетни престъпници. Й. Попов, БНО, 129. Милицията съобщаваше, че е хванат опасен криминален престъпник, доставчик на западни коли. Й. Радичков, СР, 175.
2. Човек, който е извършил някаква осъдителна, непозволена или възмутителна постъпка, действие. Такъв престъпник учителят ще го накара да си изуе цървулите .. и чорапите .. — и започва след туй да шиба с пръчката си по ходилата му. Т. Влайков, Пр I, 220. Никога престъпници като тях [върховистите] да не мърсят със своето присъствие вашите села и градове! Д. Талев, И, 399. Не пия, не пуша. Ако стоя днес пред вас като престъпник, причината за това са именно тия ми качества. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Кълна ти се, царю, / не е престъпник тя! / В големия си гняв и тъмна безизходност / тя лесно се поддаде на скръбта. М. Петканова, ЦТ, 87.
◊ Престъпници с бели якички. Нов. Книж. Чиновници, служители, които извършват икономически, финансови престъпления. Преобладаващата част от прегрешенията на престъпниците с бели якички са документни престъпления. БА, 2000, бр. 14947 [еа]. Разкритите кражби на престъпниците с бели якички са едва 22 милиарда лева. Конт., 1997, бр. 189, 3.