ПРЕСТЪ̀ПНИЦА ж. Престъпничка. — Прокурорът Сефалиев, .., показа неочаквано майсторство в преценката на престъплението. Той обясняваше и най-малката дреболия като я свързваше с престъпницата. Д. Немиров, Д № 9, 140. Престъпница и към мъжа си, и към детето си, и към всички! Д. Калфов, Избр. разк., 355. Не се свеня да изповядам греха си .. Престъпница ли бях? Не! Обичах чисто, искрено .. А се озовах в калта, измамена, оскърбена. Й. Йовков, ОЧ, 166. Тази стая [спалнята на Мария] беше добре позната на Ирина. Ала сега .. пианото и кръглата лакирана маса .. изпълниха Ирина с чувство на потиснатост, сякаш беше някаква престъпница, която влизаше тук незаконно. Д. Димов, Т, 312.