ПРЕСТЪ̀ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до престъпник. Дойде събитието от З октомври 1935 година, когато тъмната и престъпническа наклонност на Дамян Велчевци готвеше да направи от България арена на Вартоломейски нощи. Ив. Михайлов, ДСЗ [еа]. Той имаше престъпнически вид. Престъпнически живот.
2. Остар. Престъпен. Комисията .. не можа даже да реши, че великото клане в Батак е било едно престъпническо дело. П. Димитров, УК (превод), 10-11. „В разни краища на Русия една престъпническа пропаганда заплашва религията, нравствеността и собствеността.“ Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Ти ли си младийт, гдето си ся разпуснал така, та искаш да ся съсипеш с такива престъпнически заеми! М. Балабанов, С (побълг.), 59.
ПРЕСТЪ̀ПНИЧЕСКИ нареч. Остар. Престъпно (в 1 знач.). Официозът „Свобода“, .. в статия, озаглавена „Защо си отиде генерал Каулбарс?“, отговаря: „Отиде си поради негодуванието на Европа, която той възбуди и предизвика с глупавото си бунтовно поведение .. Опита се да хвърли вината върху българите, макар че причина за това нямаше. .. България трябваше .. да поиска Русия да го отзове, защото се обхождаше просто престъпнически“. Раз., 2003, кн. 1 [еа].