ПРЕСТЪ̀ПНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Престъпление. Всичко това накара Фотия, .. да напише .. послание, в което .. наброи престъпничествата на Запада. Св. Миларов, Н, 1882, 131. Хулите, които идяха откъм Франция сѐ против английския народ, за да припомнят престъпничеството, което е направил, като е убил царя си, принудиха Милтона да търси способ за отмъщение. Ч, 1875, кн. 9, 398.
2. Само ед. Престъпност. Защото те — боравянията чрез .. оплювание на всичко — бяха и са булото на престъпничеството у нас. Бълг., 1902, бр. 448, 2.