ПРЕСТЪ̀ПНО нареч. 1. По престъпен начин, като престъпник. Ти си престъпно нехаен към нуждите на живота. Ти пропиляваш силите си. К. Калчев, ДНГ, 95. Коварно, братя, вий ни я отнехте — / престъпно Македония ни взехте — / да глътнете опитахте се вие / напразно в ваший търбух ненаситен. Ив. Вазов, Съч. II, 223. Не бях ли прекалено искрен, / или престъпно откровен, / че всеки минувач поиска / да дели света си с мен? Д. Дамянов. Й. Симеонов, ЗР, 33. „За тез ли плачеш, кои минават доле?“ — / каза тогаз великият поет. / Безумство е, прибави, да се жали / за тез, кои престъпно в горний свят / със Бога да се мерят са мечтали. К. Величков, Ад (превод), 171.
2. С гл. с ъ м в З л. ед. и следв. изр. със съюз д а и др. Означава, че нещо се смята за престъпление, за нарушаване на юридическите или моралните закони. Манол Колев заминаваше .. за Будапеща, а да тръгне човек на толкова дълъг път, .., без чистачки, е не само глупаво, но е и престъпно. Ч. Шинов, ОТ, 42. „Нашият език разполага с достатъчно разнообразни и изразителни форми при собствените лични имена. Престъпно е да ги смятаме за прости и да се стремим към някакво евтино .. поевропейчване, като възприемаме чужди на нашия език и на нашата българска душа .. имена от чужди езици.“ Л. Андрейчин, БР, 2001, кн. 1, 50. Престъпно е фирмата да се обезглави. Да се остави „Топлофиктация“ без ръководство, граничи с престъпление. Това заяви министърът на .. енергетиката. С, 2007, бр. 5133 [еа]. Престъпно е да се убиват хора. Δ Направо ще е престъпно, ако изоставиш родителите си.