ПРЕСТЪ̀ПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на престъпен. В контраст с низостта и престъпността у Цанковите банди, човешкото обаяние на комунарите става легенда. К. Странджев, ЖБ, 145. Пътят на младия ратай е ясно очертан — от лекомисления до престъпност млад човек до дълбоко каещия се, осъзнал нанадолнището, по което е вървяла душата му, просветлил се грешник. Ст. Грудев, ББ, 92. Борете се вий, на кои по лицата / сияе престъпност, злина: / че трябова ощ да пирува джелата / във тая проклета страна. К. Христов, ВС, 68.
2. Проява, дейност на престъпник. Той винаги бе ненавиждал работата на полицаите. Унизително му се виждаше винаги да подозираш хората в престъпност, във всичко и във всички да се съмняваш. П. Славински, ПЗ, 130. Джон, най-старият от братята, тръгнал рано по пътя на престъпността. В края на войната той вече стоял начело на банда, която плячкосвала и ограбвала Рокфорд. Н, 1978, кн. 37, 165. Върху тия ученици е употребено онова оздравително средство, което Макаренко е приложил върху стотици недисциплинирани, изпуснати, скитащи, стигащи до престъпност малолетни. ВН, 1958, бр. 2057, 2. Душа престъпна щом се тук вести, / пред него греховете си изказва / и в ада място ѝ отрежда той; / според престъпността кръга показва. К. Величков, Ад (превод), 45. // Съвкупност, множество от престъпления. Проституцията и престъпността са законни рожби на алкохолизма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. Престъпността достигнала огромни размери. Обирани били магазини и складове. Увеличавали се нападенията върху влакове и дилижанси. А, 1978, кн. 37, 157. Говорейки [Иля Еренбург] върху проблемите за възпитанието на новия човек, той обърна внимание върху растящата престъпност в Съединените щати. РД, 1950, бр. 231, 2. Народното събрание .. прие .. Закон за борба против детската престъпност. НК, 1958, бр. 6, 1. Улична престъпност. Организирана престъпност.