ПРЕСТЪ̀ПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); престъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Престъпвам. Засевките направиха, .., стана и венчавката. А след това, като престъпяха през черквата, кумът пръсна дребни бонбони по плочите. К. Калчев, ЖП, 149. Те мисляха, че учениците престъпяха заповедта Божия за съботата, която забраняваше всякаква светска работа. КТЕМ, 211. От тия условия не биде нищо, защото младий Андроник наскоро захвана да ги престъпя с разни хитрости. Д. Войников, КБИ, 173. За жалост, тие толко спасителни и полезни правила мнозина ги престъпят. СбНУКШ ч. III, 28. О, вий, кои престъпяте тоз праг, / надежда всяка тука оставете. / Видях тез думи в един полузрак / над порта една горе издълбани. К. Величков, Ад (превод), 25. престъпям се, престъпя се страд.