ПРЕСТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; престѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. престѐгнат, св., прех. 1. Стягам нещо на определено място напречно. Шията му престягаше клупът на едно възловато въже, преметнато за едно дърво на ниската стряха. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 106. Да ся преметнат краищата на кръпата около порязаното място и после да ся връжат. После да ся тури под кръпата една пръчка и с нея нека ся завие кръпата, догде възелът престегне артерията толкова, чтото пръстието да могат да ся вдигнат, без да тече вече кръв [от раната]. НКАФ (превод), 64.
2. За предмет — стягам силно, до болезненост. Кондо вече не мислеше да ги [парите] крие никъде, а купи два кемера, напълни ги и ги запаса по голо .. Те му тежеха, престягаха го. Д. Немиров, Б II, 66.
3. Диал. Със същ. к о н. Оседлавам кон, като поставям и стягам, затягам ремъците му. Слезна Марко на равни двори, / та си влезна в конска конюшница, / та престегна коня Шарка добра, / та му тура седло и зенгии, / постегна го с дванаесе колане / и му тури хузда [юзда] позлатена. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 37. Си изкара Рада девет сиви коня, / напои ги, назоби ги, .., престегна. Нар. пес., СбБрМ, 358. — Ей та тебе, Груйо мало дете! / Я престегни коня петонога, / па да идеш на Димови двори. Нар. пес., СбНУ ХІV, 89. престягам се, престегна се страд. от престягам в 1 и З знач. Ако горнята мишница ся престегне с памучен ширит, вените кам крайната част ще станат по-големи и по-надути. НКАФ (превод), 60.