ПРЕСУ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пресуквам и от пресуквам се. Най-големият враг на качествените нишки е мъхът, който при пресукването неизбежно хвърчи около ринговете и полепва навсякъде. Попаднал върху нишката, той или я недебелява неравномерно, или пък я къса. РД, 1950, бр. 278, 3. За да станат по-здрави, конците се изпридат на „хурка" .. По-късно в бита навлиза и “чекръкът" — специален уред за предене и пресукване, който значително облекчава труда на жената. Г. Цанев и др., Т [еа].