ПРЕСЪ̀ДБА ж. Остар. и диал. Съдебно решение, присъда; илям. Император Юстин 2-й .. постави за градоначалник в Цариград едного съдника, .. и прогласи, че неговите пресъдби да ся изпълняват неповратно. П. Р. Славейков, ПИ, 5. Линколн, като негов адвокат, най-напреж поиска да ся пренесе тая работа за пресъдба в друг окръг, дето съдът не би могъл вече да ся поведе по ума на света, който си мисляше Армстронга за крив. Й. Груев, СП (превод), 184.
— Друга форма: п р е с у̀ д б а.