ПРЕСЪТВОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пресътворя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Сътворявам отново, повторно; пресъздавам. — Нужна е дисциплина и търпение .. — А също и надежда. .. не става дума за надеждата в бъдещето, а за това човек да пресътвори собственото си минало. .. — .. как така да пресътвори собственото си минало? .. — Не е трудно да устроиш отново живота си. Д. Петрова, ПП (превод), 132. В тоталната утопия революционерът е заел мястото на Бога — той претендира, че притежава в разума си целия генетически код на обществото и може да го пресътвори по-съвършено. Ив. Дичев, ГММ [еа]. Отчаяно се молех и зовях: / Господи, да бъде моята воля, но и Твоята! / Пресътвори ме Ти отново. Р. Кисьов, ПС [еа]. ● Обр. За да останеш, за да си потребен, / за да те има и след тебе дори, / ти всяка вещ и образ покрай тебе / открий отново и пресътвори. В. Ханчев, Худ. С I, 262.

2. За писател, човек на изкуството — предавам, изобразявам действителността, живота, хората и др. с художествени средства; възпроизвеждам, претворявам, възсъздавам, пресъздавам. Писателят пресътворява с думи живи хора — познати, реални. В. Андреев, Р, 119. Всичките ми работи са вдъхновени от земята и аз я пресътворявам в моите творби .. Произведенията на Христо Кралев могат да се видят в новооткритата галерия. Д, 2004, бр. 229 [еа]. Да се твърди, че е невъзможно да се обича всякога една и съща жена, е толкова нелепо, колкото да ни уверяват, че големият артист се нуждае от много цигулки, за да .. пресътвори една прелестна мелодия. Д. Попова, Избр. тв Х (превод), 61. Той е призван чрез силата на художественото превъплъщение да пресътвори в живите форми на съзерцанието всичко, което в действителния ход на историческите събития е еднократно и неповторимо за човешкото око. ЛФ, 1959, бр. 1, 2. l Изкуството, .., не е за да осъжда хората, а за да пресътвори мига. И в това отношение картините на болката имат същата стойност, както и на безоблачното щастие. ЛВ, 2002, бр. 34 [еа]. пресътворявам се, пресътворя се страд. С елементите на този свят се пресътворява другият, „отвъдният“ свят, втората действителност, поставената над тази, в която .. живеем. Е 2001, 2001, бр. 2 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)