ПРЕСЯ̀ГАМ, -аш, несв.; пресѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пресѐгнат, св., непрех. Пресягам се. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. — Нека изстинат — отвърна Иван .. Взе една гъба и като пресегна през огъня за солта, отхапа едно парче. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 319. Портупеят пресягаше да вземе листа, който Щерьо беше оставил на масата. Д. Добревски, БКН, 96. Поизостана ли малко назад, мама незабелязано току пресегне, та откърши няколко корени от браздата ми и аз веднага се изравнявам с всички. Т. Влайков, Пр II, 295. Пред мен щръкнаха два големи и пълни със семе върха на щир. Пресегнах да ги откъсна, но не ги стигнах. Г. Белев, ПЕМ, 128. Лъжиците лъщяха и се протягаха една подир друга по десетина в една паница. „Пресягайте, момчета, рече Недялко, че паниците ни са като на воденица.“ Ц. Гинчев, ГК, 74. ● Прех. Рядко. Тошо .. виждаше цялата фамилия на Новите под сливата на сянка, пресягаха лъжици към паниците да гребнат гозба. Г. Алексиев, РН, 18. Маймунката подскачаше върху рамото на Хахама, пресягаше лапичка и се мъчеше да отскубне едно птиче перо от прическата на Ай. Гр. Угаров, ПСЗ, 344.
ПРЕСЯ̀ГАМ СЕ несв.; пресѐгна се св., непрех. Простирам ръка към някого или нещо отдалечено, за да го хвана, взема и под.; пресягам. Филип дърпа духалото и жежи на жарта някакво желязо. Нено ковачът се пресяга с големите клещи, вади зачервения къс стомана и го слага на наковалнята. С. Северняк, ИРЕ, 7. Отец Анастаси .. пълнеше половницата с вино, като час по час се пресягаше за стомната. А. Гуляшки, ЗР, 311. До него човекът .. се пресягаше и дърпаше някаква кошница от мрежата над главата му, но той не отвори очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 158. Аз се пресегнах / през врана коня, / дваж я [момата] прегърнах, / триж я цалунах. СбВСтТ, 572. Светваше и стаята на горния етаж, мяркаха се известно време силуети по бялата завеска на прозореца, нечия ръка се пресягаше към нещо и прозорецът изгасваше. Ил. Волен, МДС, 13. ● Обр. Беше рано, още нямаше хора по пътя, но вейките, натежали от плод, се пресягаха иззад оградите, докосваха го. Н. Нинов, ЕШО, 54.