ПРЕСЯ̀ГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пресягам и от пресягам се. Едно буксирче .. натисна .. кораба, насочвайки го към изхода на пристанището. Между борда и кея зейна разбълникана вода. Отвън нея жените и децата взеха да махат с несмели пресягания на ръцете. Н. Антонов, ВОМ, 57. С едно пресягане .. оправи отличителните знаци на яката. Г. Стоянов, ОТ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)