ПРЕСЯ̀ДАМ1, -аш, несв.; пресѐдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За храна, залък, хапка и под. — заставам, спирам, задържам се на гърлото на човек при хранене и затруднявам преглъщането, обикн. защото съм сух или стипчив; засядам. Задъвках черния клисав хляб, като се мъчех да го прокарам с разводнената чорбица. Но въпреки това той пресядаше. Г. Белев, ПЕМ, 58. // За храна, залък, хапка и под. — заставам, спирам, задържам се на гърлото на човек при хранене и не мога да бъда преглътнат при състояние на неприятно, мъчително преживяване, силно вълнение, внезапна уплаха. Никола Бабукчиев стана по-неспокоен. Ради не излизаше от ума му. Залъците пресядаха на гърлото му. Ст. Мокрев, ЗИ, 295. — Дядо Стаменкооо, стягай се да напущаш службата! Време е вече .. Дядо Стаменко се прибра и притихна. Почна да сърба горещата чорба на баба Стаменковица и колчем чуеше свирката на локомотива — залъкът пресядаше на гърлото му. А. Каралийчев, СР, 103. — Панко, ами чергата? Къде си я оставил? Сладката питка преседна на гърлото на Панко. Той изтърва залъка, който беше отчупил, и отвори уста: — А? Чергата ли? Д. Ангелов, ЖС, 376. Той имаше много загрижен вид. Залъците пресядаха на гърлото му, едва ги преглъщаше. К. Калчев, СТ, 206. Изведнъж ѝ хрумна да го ядоса, та да му преседне обядът. К. Петканов, В, 73. Когато сена [седна] хляб да ям, / на ум ми доде за тебе, / че ми хапката пресене [преседне]; / че станах, Радо, от софра / студена вода да пия, / да си хапката прекарам, / не можах да я прегълна. Нар. пес., СбГЯ, 152.
2. Само несв., безл. пресяда. Затруднява се преглъщането, храната се спира на гърлото на човек, обикн. защото е суха, стипчива или при мъчително преживяване, силно вълнение, внезапна уплаха. Женската любов е като лимонада — / питие, от което пресяда. М. Зяпков, Събр. тв [еа].
3. Прен. Разг. За нещо — създавам неприятности на някого, провалям плановете, сметките му. — Насила искаш да се сгодяваш! Ще ти преседнат милионите! Й. Йовков, М, 77. Той добил воля да продължи захванатото дело с особена енергия и да докаже на своите родители, че техните спестени капитале няма да му преседнат. Л. Каравелов, Съч. III, 24-25. Доктор Джонсън мисляше, че длъгове, наверени на младо време, пресядат чловеку на старост. Й. Груев, СП (превод), 216.
ПРЕСЯ̀ДА МИ несв.; пресѐдне ми св., непрех. 1. Трудно, с мъка преглъщам или не мога да преглътна нещо, някаква храна, обикн. защото е суха или стипчива. — Преседна ли ти? — попита малкият и почна да го тумка. А. Каралийчев, НЗ, 25. „По-скоро виното, че взе да ми пресяда!“ К. Христов, ЧБ, 34. Дъвках, дъвках и все ми пресядаше, но нали бях гладен, изядох крилата. Й. Радичков, НВ, 20. — Станоте! — извика той [Михаил-Асен] на един слуга, който носеше .. топла, подсладена с мед .. пита, .. — Не тука, стига ни нам. На мечката, ..! .. — Яж, яж, мецано! — завикаха отвред .. — Дайте вино да не ѝ пресяда! Ст. Загорчинов, ДП, 128-129. // Трудно, с мъка преглъщам, когато се храня, поради неприятно, мъчително преживяване, силно вълнение или уплаха. Поговоря му тъй малко, поприказвам му, докато му заседне хапката на гърлото, почне да му пресяда, умисли се и нито му се яде повече, нито нищо. Чудомир, Избр. пр, 198.
2. Прен. Разг. Само св. Обикн. в бъд. Провалят ми се плановете, сметките, не успявам да получа или постигна нещо, което искам, целя. — Ние сме мющериите, тъй че от вас чакаме първата дума — .. — Ако е до нас, ние ще си вземем момата и ще си я заведем вкъщи. — Ба, ще ви преседне! — обади се Каракачанката. — Тъй без нищо с пръст няма да я пипнете. И. Петров, ПР, 30. — Имах ратаи .. Работят ми, а аз ги храня. Ушите ми изяждаха биля... — Сега не ушите, а дробецът ти ще изядат. Мелницата башка .. — Ще им преседне — изломоти той [Чаплека]. Ц. Лачева, СА, 35-36. Ганка върти главите на мющериите, замайва ги .., а Гърбуна ги измерва през вежди да види чия кесия е по-пълна! Охо, ще ви преседне, почакайте малко! Д. Немиров, Д № 9, 39. — Събират се разни нехранимайковци, но ще им преседне! Ще видиш! П. Стъпов, ЖСН, 150.
◊ Недей ми пресяда като зелена круша. Диал. Пренебр. Не ми досаждай. Пресядам / преседна на нечие гърло; пресядам / преседна на гърлото на някого. Разг. Дразня, не се харесвам на някого, не съм понасян, търпян от някого (обикн. заради по-големите ми способности, достойнства и под.). Честолюбив, той ще и да знай, че ония, на чиито гърла пресяда, ще го сметнат за самолюбец. П. П. Славейков, ЕП 1907, 7.
ПРЕСЯ̀ДАМ2, -аш, несв.; пресѐдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Премествам се, сядам от едно място на друго.
2. Сядам на нечие друго място.
3. Със същ. к р а к. Правя да изтръпне поради продължително седене. Преседнал съм си крака, та не мога да стъпя. Н. Геров, РБЯ IV, 382.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.