ПРЕТА̀ПЯМ, -яш, несв.; претопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Претопявам. — Аз ще претапям маслото, а Стояна ще мие паниците. Ив. Вазов, Съч. IХ, 211. И си спомни Данилич .. с кого беше претапял камбаните за топове, с кого бяха претапяли сребърни съдини, за да секат пари — що имане бяха съсипали. Б. Мисирков, Избр. II (превод) [еа]. Сръбският народ през течение на вековете не само че не даваше жертви на чуждата асимилация, но претапяше маси другородно население в земите, из които се разпространяваше. П. Мутафчиев, КБ [еа]. Полученият калай не е чист, съдържа желязо, мед и други метали. За да го пречистят, претапят го отново. Хим. V кл, 1950, 85. ● Обр. Фабрика за човеци. Десет ще претапяме, един ще изкарваме, но като хората. Й. Йовков, М, 51. Училището е завод, / .. / за качествено нов народ. / Един учител-металург / .. полека-лека / ума претапя, после друг — / на своя уникален струг / оформя в гражданин човека. Кр. Вълков, МОО, 226. претапям се, претопя се страд.
ПРЕТА̀ПЯМ СЕ несв.; претопя̀ се св., непрех. Претопявам се. Тия заварени от славяните хунски отломъци в балканските земи навярно са почнали да се претапят сред тях още преди появата на Аспаруха. П. Мутафчиев, КБ [еа]. Повечето български културни герои са неотделими от колективния макроиндивид: или се претапят в него, или му служат за илюстрация. Вл. Трендафилов, ЗРЛ [еа]. ● Обр. Сините камъни радваха погледа му, особено при сумрак, когато скалите сияеха няколко мига в цвета на небето, сякаш се претапяха в неговата синева. П. Славински, ПЗ, 244. Ще си отида в моята родина. И новата мисъл, която години вече се беше таила негласно, пламва и се разгаря като степен огън в мене, аз се претапям в нея. М. Вълев, ПСС, 45.