ПРЕТАРАШУ̀ВАМ, -аш, св. и несв., прех. и непрех. Разг. Претърсвам; претършувам, претарашвам. — Знаеш ли ти, че съм обиколил цялата околност, откак се е открил ловът. Заяк не съм видял. По всяка трънка съм заничал, всяка нива съм претарашувал — няма, та няма! Елин Пелин, Съч. IV, 223-224. Тук трябва да са парите .. Озърнаха се, погледнаха: навсякъде бяха претарашували, и земята бяха копали дори. Й. Йовков, ВАХ, 186. Като го убил, он взел да дири парите. Претарашувал и пазвата му, и кемера му, и дисагите му — нигде нищо! М. Георгиев, Избр. разк., 223. Бяха завардили всички пътища за града: .. Не можеш влезе, не можеш излезе от града, без да те претарашуват. ВН, 1953, бр. 295, 2. претарашувам се страд.