ПРЀТЀЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Прекалено тежък. Той не се плашеше от големите си грижи, но ето претежък беше вече за сърцето му техният товар, оживя в сърцето му неговата стара скръб. Д. Талев, С II, 294. Тя, тази мисъл, ѝ придаваше бодрост и сила да може да пренася и претежкия труд, и преголямата оскудност. Т. Влайков, Р, 32. В този миг се появи Дон Кихот с всичките си доспехи, с шлема на Мамбрино на главата си .. с малкия щит и с дървеното копие. .. всички .. се взряха учудено в .. претежкото му въоръжение, което не съответствуваше на сдържаното му поведение. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа]. ● Т е ж ъ к, п р е т е ж ъ к; т е ж ъ к и п р е т е ж ъ к. За усилване. В първите дни на месец май .. посланиците на великите сили се събрали отново. Но не майската лирика била причина за тяхното събиране, а тежките, претежки мигове, които преживявал християнският народ в провинцията на тъй прелестния пролетен Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 197. Тежка, претежка е съдбата на нашия писател днес. Г. Бакалов, Избр. пр, 516. Дните минаваха по-лесно — с работата из къщи и по двора, .., залисва се човек и се залъгва. Ала нощите бяха тежки и претежки за старата самотница. Д. Талев, ПК, 828. Сички госте чеаша изпустиа, / ке е чеаша тежка и претежка. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 47.