ПРЕТЀКСТ м. Формално или измислено, недействително обстоятелство, обикн. несъществено, което се използва като причина, за да се оправдае или извърши нещо; предлог2, мотив, повод1. По всичко личи, че има трескаво желание да забогатее, и не само краде материали, но и експлоатира чираците, които отиват всяка неделя в неговия дом да работят безплатно под претекст, че ще ги научи на занаят. С. Таджер, ПНМ, 87. Тя отиваше в Париж уж да следва приложно изкуство. Вятър работа. Това беше само претекст, защото я придружаваше старият чичов познайник. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. Заех се да проуча настроенията на много познати офицери. За тая цел посетих под различни претексти доста гарнизони. П. Илиев, ЛВ, 91. Това писмо послужи на контрареволюционерите за претекст да ме държат в затвора, додето излезе обща заповед за освобождаване на хилядите обвинени като виновници за детронирането на княз Александра. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 249. Има случаи, когато се отказват дребни услуги на гражданите под претекст, че няма подходящи инструменти и материали за заварки, кислород и други. И в този цех личи стремежът да се работи само на по-големи обекти. ВН, 1959, бр. 2577, 2.
— От лат. praetextus прeз фр. prétexte.