ПРЕТЕНДЀНТ м. С предл. з а. Лице, което предявява претенции (в 1 знач.) за нещо, което иска да се домогне до нещо. Сгушени един в друг, привели глави над кормилата, бегачите се движат тежко и мъчително. .. Двамата претенденти за първото място яздят в една линия. Ат. Мандаджиев, ОШ, 11. Византийците подкупват претендента за българския престол Владислав. Н. Драгова, КО, 19. Давид Лазар обичаше спокойствието си. .. не обичаше той „да конкурира“, .. бързо ликвидираше всички свои начинания, щом като се явяваха и други претенденти за същите доходни предприятия, измислени от него. П. Спасов, ХлХ, 178-179. Само лаборантката, най-сериозният претендент за нейното [на Старшата] място, бъркаше най-рядко, макар и да беше прекалено млада. Р. Сугарев, СС, 121. В групата често се сблъскват интересите на нейните участници, всеки от които има свои лични амбиции и е претендент за най-ръководни постове. Т. Кюранов, АП, 130. ● За спортен отбор, държава и др. Белгийският отбор и в този етап показа, че е най-опасният и равностоен претендент за първото място. ВН, 1958, бр. 2131, 3.
— От лат. praetendens, - entis прeз рус. прeтeндeнт или нeм. Pretendent.